Дакриоцисториностомия е оперативна интервенция, която се извършва при сълзотечение(епифора), най-честата причина за което е обструкцията на слъзните пътища.
По време на сън мускулите на мекото небце, езика и гърлото се отпускат и причиняват стесняване и блокиране на въздушния поток. Докато дишате, мекото небце и мъжеца вибрират в задната част на гърлото Ви и предизвикват така характерния звук при хъркането.
Сливиците, както и „третата сливица“ също вибрират и допълнително спомагат за стесняването на въздушния поток.
Вие не хъркате, когато сте будни, защото мускулите на гърлото поддържат тъканите в задната част на устната кухина в нормален тонус. Само по време на сън тези тъкани се отпускат и колабират и причиняват хъркане.

Хъркането е често срещано нарушение на съня, което се характеризира с вибрация на меките тъкани в гърлото по време на дишане. То може да варира по интензивност от леко до силно и може да наруши съня както на хъркащия, така и на спящия до него.
Хъркането се появява, когато въздушния поток от устата и носа насочен към белите дробове, предизвиква вибрации в тъканите на гърлото по време на сън. Тези вибрации произвеждат силен, стържещ и неприятен звук, който може да бъде причина за разстройство на съня на вас, но най-вече на вашия партньор. Вие може да не знаете, че хъркате, но партньорът ви се събужда от „пронизителния“ шум.
Най-чести причини са заболявания на носа (носни полипи, изкривена носна преграда, хипертрофирали носни конхи, алергични заболявания на носоглътката), уголемените сливици, трета сливица, езична сливица и физиологични аномалии на мекото и твърдо небце. Допълнителни фактори, подпомагащи хъркането са: наднорменото тегло, злоупотреба с алкохол и цигари, антидепресанти и заболявания на централната нервна система.
Продължителното хъркане, без ненавременно изясняване на причината и започване на подходящо лечение, води до повишаване в най-голяма степен на рискове от развитието на сърдечно-съдови заболявания (високо кръвно налягане), чести остри и хронични заболявания на дихателната система, сънна апнея, неработоспособност и сънливост през деня, опасност при шофиране, както и сериозни разтройства при съжителството ни с избрания от нас партньор.


За диагностициране на състоянието, УНГ специалист ще направи преглед на симптомите. Той също така ще извърши физически преглед. Може да е необходимо изображения като рентген, компютърна томография или магнитен резонанс за проверка на структурата на дихателните Ви пътища.
В зависимост от тежестта на хъркането и другите симптоми лекарят ви може да поиска да направите изследване на съня. По време на изследването на съня се отчитат вашите мозъчни вълни, нивото на кислорода в кръва, сърдечната честота, етапите на съня етапи и движението на очите и краката по време на сън.

Потърсете незабавно компетентен УНГ специалист, занимаващ се с проблемите на хъркането и сънната апнея. Само така ще получите навреме точната диагноза и подходящото за вас лечение.
Запомнете!
За повече информация и записване на час за консултация можете да се обадите на тел. 0888994776

На 8 юли отбелязваме Световния ден за борба с алергиите. Началото на инициативата е поставено през 2005 г. от Световната организация за борба с алергиите. Целта е да се повиши информираността на обществото относно алергичните заболявания и да се постави акцент върху значението на профилактиката и превенцията им.
По данни на Световната здравна организация в световен мащаб алергиите заемат едно от челните места по разпространение сред всички хронични заболявания. В общия случай те се проявяват като свръхчувствителност към чужди, обикновено безвредни за организма вещества (алергени), които имунните клетки на засегнатия пациент идентифицират неправилно като заплаха за неговото здраве. Един от основните проблеми при алергиите е свързан с факта, че броят на веществата, към които хората могат да бъдат свръхчувствителни, е неограничен.
В медицинската литература са описани повече от 50 вида алергични реакции или алергии, като най-често срещаните са: ринит или сенна хрема; дерматит; алергична астма; уртикария; атопичен дерматит; инсектна алергия и др. От значение за появата и развитието им са както генетичната предразположеност, така и много фактори от околната среда. Сред тях водещи са замърсяването и непрекъснатото навлизане в бита на хората на изкуствено създадени субстанции и химически препарати, които не са съществували в близкото минало.
Това прави средата, в която живеем, наситена с алергени, които на практика е почти невъзможно да бъдат избегнати. Ето защо според проучвания, проведени през последните години, честотата на алергичните заболявания сред населението по целия свят се е увеличила значително. Днес се приема, че не по-малко от 30% от човешката популация е засегната от алергични реакции. Наблюдава се и неблагоприятната тенденция за разширяване на възрастовите граници на пациентите, като алергии се развиват не само в ранните детски години, но и при по-възрастни хора.
Успоредно с това съвременната медицина е напреднала до такава степен, че освен многобройните средства, които помагат за облекчаване на алергичните състояния, вече съществуват и такива, които предотвратят появата на алергични симптоми и реакции. Пример в това отношение е широко използваната в клиничната практика специфична имунотерапия/ваксинация със съответния алерген, който е единственият етиологичен метод за лечение и профилактика на алергичните заболявания. От особена важност е и най-съвременният метод за тяхното лечение, свързан с въвеждането на т.н. биологична терапия с разнообразни моноклонални антитела, който вече е достъпен и у нас.
Въведени са всички най-актуални методи на лечение и диагностика на алергичните състояния. Българският алергично болен пациент може да получи най-адекватни, отговарящи на достиженията на съвременната наука грижи и контрол на състоянието му.
Възпалението на небните сливици се нарича тонзилит. Може да възникне във всяка възраст, но е най-често срещано в предучилищна възраст.
На 17 май се отбелязва Световния ден за борба с хипертонията. Артериалната хипертония се счита за „съвременна епидемия“, тъй като се установява средно при 4 от 10 възрастни над 25-годишна възраст и се определя като глобален рисков фактор за за инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт, смърт и нетрудоспособност. Честотата ѝ нараства с възрастта, като се повишава стъпаловидно след 50 годишна възраст, а след навършване на 65 години достига до 80% при жените.
През 2024 г. Световният ден за борба с хипертонията е под надслов „Измерете кръвното си налягане точно, контролирайте го и живейте по-дълго“, с акцент върху:
Хипертонията се определя като постоянно повишено артериално налягане, тоест налягане, което превишава условно приетото за нормално ниво. Приема се диагноза артериална хипертония, когато стойностите на кръвното налягане, измерено поне два пъти в денонощието по едно и също време, надхвърлят 140 mmHg за систолното налягане и 90 mmHg за диастолното.
Артериалната хипертония обикновено протича безсимтомно или с незначителни оплаквания. В зависимост от стадия и начина на протичане на заболяването болните се оплакват най-често от следните симптоми: главоболие и световъртеж, замайване и зрителни нарушения, нарушения в равновесието и координацията.
В по-късните стадии на заболяването започват да се проявяват и симптоми от страна на прицелните органи – сърце, ретина, централна нервна система, вегетативна нервна система и бъбреци. Могат да се наблюдават също стенокардия, сърдечни аритмии, преходни нарушения на мозъчното кръвообращение и др.
Факторите, провокиращи артериална хипертония, най-общо могат да се групират в 3 основни групи:
Обичайте кожата си и я пазете ![]()