Кризисна интервенция: Помощ в момент на личен срив

Основни характеристики на кризата

Кризата се характеризира с внезапно начало и остра симптоматика. Поведението на засегнатия човек може да стане хаотично и непредсказуемо. Самоконтролът е нарушен, а напрежението достига нива, които пречат на ефективното функциониране. Човек изпитва чувство на застрашеност и безпомощност. Кризата е временно състояние, което изисква бърза намеса.

Етапи на криза (по Golan 1978):

Кризата преминава през поредица от ясно различими фази. Започва с конкретно кризисно събитие, което предизвиква напрежение и емоционален срив. Следва етап на ранимост, когато обичайните механизми за справяне се оказват неефективни. Преципитиращият фактор превръща напрежението в активна криза, често съпроводена с дезорганизация. Последният етап е най-тежък и изисква професионална намеса.

Симптоми при криза

Проявите на кризата са комплексни и засягат различни сфери на човешката личност. Емоционално се проявяват с плач, тревожност и отчаяние. Когнитивно – с объркване, неспособност за логическа мисъл и загуба на реална преценка. Физическите симптоми включват главоболие, стягане в гърдите, умора. Поведенчески се наблюдава социално отдръпване, злоупотреба с вещества или пълна апатия.

Рискови групи

Някои хора са по-податливи на развитие на криза поради биологични, социални и психологически фактори. Такива са например жените, подрастващите, самотните възрастни и хронично болните. Рискови са и хора с предишни травматични преживявания или социална изолация. Индивиди с ограничени ресурси и липса на подкрепа също попадат в тази група. Психосоциалните фактори играят ключова роля за риска от криза.

Оценка на кризисното състояние

Оценката на състоянието е задължителна стъпка за ефективна интервенция. Анализира се събитието, което е предизвикало кризата, и начинът, по който то е възприето. Изследват се личните ресурси на пациента, социалната подкрепа и възможни предишни суицидни опити. Също така се наблюдават комуникационните умения и степента на импулсивност. Това помага да се прецени сериозността на състоянието и нуждата от намеса.

Цел и същност на кризисната интервенция

Основната цел е да се помогне на човека да възстанови контрола върху живота си. Интервенцията е ориентирана към справяне със съществуващата ситуация, а не към дългосрочен анализ. Подходът е активен и насочен към мобилизиране на вътрешни и външни ресурси. Важен аспект е развиването на нови механизми за справяне. Терапевтът подпомага клиента да идентифицира и приложи решения, които водят до стабилизация.

Основни техники на интервенцията

Прилагат се различни терапевтични подходи според нуждите на клиента. Емоционалната подкрепа включва активно слушане и емпатия. Директната помощ цели свързване със социални и медицински ресурси. Динамичното осмисляне на ситуацията дава възможност за по-дълбоко разбиране. Отразяването на връзката между личността и ситуацията подпомага създаване на адаптивни стратегии.

Етапи на кризисна интервенция

Процесът преминава през три основни етапа: установяване на контакт, активна терапия и затваряне. В началото терапевтът изгражда доверие, оценява риска и формулира план. В същинската фаза се работи за намаляване на напрежението, изграждане на ресурси и справяне със симптомите. Последната стъпка е оценка на резултатите и подготовка за самостоятелно справяне. Затварянето е важен момент за утвърждаване на напредъка.

Етични и правни аспекти

Работата в условия на криза налага спазване на високи етични стандарти. Конфиденциалността е ключова, освен в случаи на реална заплаха за живота. Необходима е информираност на клиента относно процеса и последствията. При работа с недоброволни пациенти е важно да се гарантира безопасност. Спазването на законовите разпоредби е също толкова съществено.

Пациентите и техните близки трябва да знаят, че кризите са преодолими. Подкрепата от обкръжението играе съществена роля в процеса на възстановяване. Необходимо е да се даде възможност на човека да говори и изрази болката си. Семейството трябва да бъде активно ангажирано в грижата. Времето и вниманието са най-силните съюзници в кризата.

7 април е Световен ден на здравето и професионален празник на всички, които работят в областта на хуманната медицина

В България от 1964 г. 7 април се отбелязва като Ден на здравния работник, а от 2006 г. този ден е признат като професионален празник на всички, работещи в системата на здравеопазването. Това е важна дата, посветена на усилията и грижите на медицинските специалисти, лекари и здравни работници у нас.

Днес 180 държави по света са членове на Световната здравна организация (СЗО) и работят съвместно с правителства, организации към ООН и неправителствени структури за справяне с основни здравни проблеми. България е една от страните, които участват в СЗО още от нейното основаване, като активно се включва в програми за подобряване на здравеопазването в България, за елиминиране на остри заразни болести, опазване на околната среда, борба със СПИН, ракови заболявания, както и за превенция на тютюнопушенето и свързаната с него смъртност.

Всяка година мотото на Световния ден на здравето е различно, като се акцентира върху приоритетна тема, с която е ангажирана Световната здравна организация /СЗО/.

Мотото на Световния ден на здравето за 2025 година е „Остаряване и здраве: Доброто здраве добавя живот към годините“.

Световният ден на здравето напомня, че грижата за здравето е лична отговорност. Изграждането на навици като редовни профилактични прегледи, здравословно хранене с по-малко мазнини, сол и захар, достатъчен прием на вода и активен начин на живот, е от ключово значение за поддържане на добро здраве.

На този ден обществото изразява признателност към труда на всички медицински специалисти и здравни работници, които ежедневно служат на каузата да опазят здравето и живота на хората. Също така, денят се използва като възможност за насочване на вниманието към глобалните и локалните здравни проблеми, които изискват общи усилия и ангажираност от страна на институции и граждани.

МБАЛ Европа и МЦ Еврохелт честитят празника на всички заети в здравната сфера и им пожелават здраве и професионални успехи!

Как да се справим психически с поставена диагноза?

Научаването на тежка или хронична диагноза е едно от най-сериозните изпитания, през които човек може да премине. Този момент често е съпътстван от шок, страх, несигурност и дори усещане за загуба на контрол над собствения живот. Емоционалната реакция на подобна новина е напълно естествена и разбираема. Важно е обаче да знаете, че има начини да се справите с психологическия натиск и да намерите вътрешна сила, за да продължите напред.

Първите реакции след диагнозата

Шокът е първата емоция, която повечето хора изпитват след като чуят диагнозата си. Това състояние може да доведе до временна емоционална „изключеност“, сякаш умът отказва да приеме новата реалност. Това е защитен механизъм на психиката, който ни дава време да обработим информацията.

След първоначалния шок могат да се появят чувства като страх, гняв, тъга, вина или дори усещане за изолация. Може да се питате: „Защо на мен?“, „С какво заслужих това?“, „Ще се справя ли?“. Това са нормални мисли, които почти всеки човек с тежка диагноза преживява.

Как да приемете диагнозата?

Приемането на заболяването не означава примирение. То е процес, който включва осъзнаване на реалността и намиране на начини да се адаптирате към новата ситуация.

✔ Дайте си време – не насилвайте себе си да се справите веднага. Позволете си да преминете през всички емоции, без да се чувствате виновни.
✔ Разговаряйте с близки – споделянето на мислите и чувствата може да намали напрежението и да ви помогне да се почувствате по-спокойни.
✔ Информирайте се, но без да се претоварвате – научаването на повече за заболяването ви може да ви даде усещане за контрол, но избягвайте прекомерното четене на негативни истории в интернет.
✔ Потърсете подкрепа – дали от специалист, група за взаимопомощ или приятел, важно е да не сте сами в този процес.

Психологическите предизвикателства

След диагнозата може да се сблъскате с различни психологически предизвикателства.

1. Страхът и несигурността

Нормално е да се страхувате от неизвестното. Как ще протече заболяването? Ще се влоши ли състоянието ви? Как ще се отрази на близките ви? В тези моменти е важно да се фокусирате върху настоящето. Вместо да се тревожите за далечното бъдеще, концентрирайте се върху това, което можете да направите днес, за да се чувствате по-добре.

2. Депресия и усещане за загуба

Много хора изпитват дълбока тъга, усещайки, че животът, който са познавали досега, се е променил завинаги. Това може да доведе до депресия, загуба на мотивация и желание за социални контакти. Ако забележите, че сте потиснати за дълъг период, че губите интерес към любимите си занимания и се чувствате безнадеждни, потърсете помощ от психолог или психотерапевт.

3. Чувство за вина и срам

Някои хора започват да се чувстват виновни, че натоварват близките си или че не могат да изпълняват предишните си задължения. Важно е да си напомняте, че не сте виновни за болестта си. Приемете, че понякога ще се нуждаете от помощ и че вашите близки вероятно ще искат да ви подкрепят.

4. Изолация и самота

След диагнозата някои хора се затварят в себе си и избягват социални контакти. Това може да задълбочи чувството за самота и да влоши психичното ви състояние. Дори ако не ви се говори, опитайте се да поддържате връзка с близки и приятели.

Как да си помогнете?

Емоционалното справяне с диагнозата изисква време, но има няколко неща, които можете да направите, за да подпомогнете този процес.

✔ Говорете за болестта си – това ще помогне на близките ви да ви разберат по-добре.
✔ Бъдете активни – леки физически упражнения, разходки или йога могат да подобрят настроението ви.
✔ Създайте нови навици – адаптирайте ежедневието си към новата реалност, така че да ви бъде по-лесно.
✔ Открийте нови хобита – творческите занимания, музиката, рисуването или писането могат да бъдат добър начин за изразяване на емоциите.
✔ Потърсете подкрепа от специалист – ако чувствате, че не можете да се справите сами, не се колебайте да потърсите помощ.

Ролята на близките

Вашите близки също преминават през труден период и е важно да комуникирате с тях. Някои хора ще бъдат до вас от самото начало, докато други може да имат нужда от време, за да приемат ситуацията. Ако някой от тях изглежда дистанциран, това не означава, че не ви обича – просто всеки реагира по различен начин.

Децата също трябва да знаят какво се случва. Обяснете им с прости думи, без да ги плашите, защото те усещат промяната и могат да си направят собствени, често по-страшни изводи.

Как да запазите положителната си нагласа?

✅ Фокусирайте се върху това, което можете да контролирате – например хранене, движение, почивка.
✅ Практикувайте благодарност – обръщайте внимание на малките хубави моменти всеки ден.
✅ Смейте се – чувството за хумор може да ви помогне да преодолеете стреса.
✅ Обръщайте се към хора, които ви вдъхновяват – книги, истории на хора, които са се справили, могат да ви дадат надежда.
✅ Живейте в настоящето – бъдещето е несигурно за всеки, здрав или болен. Опитайте се да цените момента.

Как да различим обикновена бенка (меланоцитен невус), диспластичен невус и меланом?

Характеристиките, по които се преценява какъв е видът на една бенка са размер, форма, релеф, структура и цвят.

🔸 Обикновената бенка или меланоцитен невус представлява образувания на кожата, появяващо се вследствие на струпване на пигментни клетки. Възрастните обикновено имат между 10 и 40 обикновени бенки по тялото. Този вид невус има следните особености:

✔ размер около 5 мм
✔ кръгла или овална форма
✔ гладка повърхност
✔ ясно изразени граници
✔ един цвят – розов, светло или тъмно кафяв

Тези бенки рядко могат да се развият в ракови, но въпреки това ако забележите някаква промяна в тях, задължително се консултирайте с опитен специалист.

Диспластичният невус или атипичната бенка е по-рядко срещата от обикновената, но е възможност хората, които имат повече обикновени бенки да имат и няколко атипични.

За разлика от меланоцитния невус диспластичният има следните характеристики:

✔ по-голям размер – над 5 мм
✔ неравномерни граници, неправилна форма
✔ плоска, но може да има неравности в някои части

Атипичните бенки също рядко се превръщат в ракови, но колкото по-голям е броят им, толкова по-голям е рискът от развитие на раково заболяване. Те трябва да се следят по-внимателно от обикновените и при най-малка промяна, да се проведе консултация с дерматолог. Препоръчително е посещението на профилактични прегледи с честота, определена от лекаря и избягване излагането на слънчеви лъчи.

Меланомът е вид рак на кожата, който започва в пигментните клетки на кожата. Неговите признаци са следните:

✔ А (Asymmetry) асиметричност на бенката
✔ B (Borders) размита граница между образуванието и нормалната кожа
✔ C (Colour) наличие на няколко цвята
✔ D (Diameter) размер над 6 мм
✔ E (Elevation) надигане на образуванието

✅ Не забавяйте грижата за кожата си, защото профилактиката е най-доброто лечение!

Потърсете ни за превантивна грижа и запазване на час за консултация при кожен специалист.

Какво представляват хемороидите и кои хора са най-засегнати?

Хемороидите са разширени вени в областта на ануса и ректума, които могат да причинят дискомфорт, болка, сърбеж и кървене. Те се разделят на вътрешни и външни, като вътрешните хемороиди се намират във вътрешността на ректума, докато външните са разположени около ануса.

Кои хора са най-засегнати от хемороиди?

Хемороидите са изключително разпространен проблем, който засяга както мъже, така и жени, но има определени фактори, които увеличават риска от появата им:

• Хора с хроничен запек или диария – напрежението при изхождане повишава налягането в хемороидалните вени.
• Бременни жени – повишеното коремно налягане и хормоналните промени водят до разширяване на вените в ректалната област.
• Хора с наднормено тегло – излишното тегло натоварва венозната система.
• Лица, водещи заседнал начин на живот – продължителното седене намалява циркулацията в ректалната област.
• Тежкоатлети и хора, извършващи тежка физическа работа – интензивното натоварване повишава вътрекоремното налягане.

Какво представлява методът Лонго?

Хемороидектомията по метода Лонго е революционна техника, при която кръвоснабдяването на хемороидите се прекъсва с помощта на специален апарат – хемороидален съшивател. Този иновативен подход значително намалява болката, периода на възстановяване и риска от усложнения.

Предимства на метода Лонго

Методът Лонго има множество предимства пред класическите хирургични техники за премахване на хемороиди:

• Оперативното време е само 15-20 минути.
• Минимална болка и дискомфорт след процедурата.
• Кратък болничен престой – обикновено 1-2 дни.
• Бързо възстановяване – до 10-14 дни.
• Нисък риск от рецидиви – само 5-8%.
• Отлични естетически резултати.

Как протича процедурата?

Методът Лонго се извършва с специален циркулярен ушивател, който:

1. Изрязва част от ректалната мукоза.
2. Съединява тъканите, прекъсвайки кръвоснабдяването към хемороидите.
3. Предизвиква естествено свиване и намаляване на хемороидалните възли.

Тъй като процедурата не засяга кожата на аналния отвор, пациентите изпитват значително по-малко болка в сравнение с традиционните хирургични техники.

Кога е препоръчителен методът Лонго?

Методът Лонго е най-подходящ при:

• Хемороиди III и IV стадий.
• Ректален пролапс.
• Съчетаваща се хронична анална фисура с хемороиди.

Противопоказания за метода Лонго

Методът не се препоръчва при:

• Анална стеноза.
• Болест на Крон.
• Перианални абсцеси и фистули.

В МБАЛ Европа предлагаме модерни и достъпни решения за всеки пациент. Методът Лонго е съвременен и ефективен начин за лечение на хемороиди, който предлага по-безболезнено възстановяване, кратък престой в болница и нисък риск от усложнения. Пациентите, които търсят безкръвна и модерна алтернатива на класическата хирургия, могат да се възползват от този иновативен метод.

Микроларингохирургия

Микроларингохирургията е високоспециализирана хирургична интервенция, която се извършва при някои заболявания на гръкляна (ларинкса) под обща интубационна анестезия, с микроскопски контрол и ендоскопски инструментариум. Достъпът до ларинкса е през устата, т.е. не се извършват външни разрези. Тази минимално инвазивна техника се използва за прецизно отстраняване на различни туморни образувания на гръкляна, осигурявайки бързо възстановяване и минимален риск за пациента.

Чрез този метод могат да бъдат премахнати както доброкачествени образувания на ларинкса, така и малки злокачествени образувания на гласните връзки в начален стадий. Микроларингохирургията значително подобрява прогнозата и позволява подобряване на гласовите качества, а в някои случаи и пълно възстановяване на гласовите функции.

Какво представлява карциномът на ларинкса?

Карциномът на ларинкса е сериозно злокачествено образувание, засягащо структурите на ларинкса. То е по-често срещано при хора, изложени на дразнещи химични и физични агенти и хронични възпаления на горните дихателни пътища. Тютюнопушенето и консумацията на алкохол значително увеличават риска от развитието му.

При това заболяване нормални клетки от ларингеалната лигавица се израждат в туморни клетки, които се делят неконтролируемо. Ранното откриване и навременното лечение, включително с методи като микроларингохирургията, значително подобряват прогнозата и намаляват риска от усложнения.

Предимства на микроларингохирургията

• Минимално инвазивен метод с прецизно отстраняване на туморните образувания
• Кратък възстановителен период и минимален дискомфорт за пациента
• Висока ефективност при лечение на начални стадии на злокачествени тумори
• Възстановяване на гласа и подобряване на качеството на живот

Ако търсите съвременно и ефективно лечение при заболявания на ларинкса, микроларингохирургията е доказан метод, който осигурява оптимални резултати и минимален риск. Консултирайте се със специалистите в Болница Европа за диагностика и персонализирано лечение.

Не пренебрегвайте здравето си – потърсете специалист при първи симптоми! За повече информация и записване на час за консултация можете да се обадите на тел. 0888994776

Д-р Анастасия Коркова е специалист по УНГ болести. Осъществява диагностично-консултативни прегледи и лечение на заболявания на ушите, носа и гърлото. Професионалните ѝ интереси са в областта на отохирургията, ендоскопската хирургия на синусите, оперативното лечение при хъркане и сънна апнея, детската оториноларингология, микроларингохирургията.

Емпатична терапевтична беседа: ползи и значение

Емпатичната терапевтична беседа с психолог е уникален и изключително ефективен метод за работа с емоционални и психологически предизвикателства. Тя съчетава професионална подкрепа и дълбоко съчувствие, за да предостави на нуждаещия се безопасна и уважителна среда за споделяне.

Емпатичната-терапевтична беседа с психолог представлява мощен инструмент за подобряване на емоционалното и психическо здраве. В този процес пациентът получава подкрепа, разбиране и насоки в безопасна и конфиденциална среда. Целта на терапията е да помогне на човека да идентифицира своите емоции, да се справи с предизвикателствата и да постигне по-добро самопознание.

Какво представлява емпатичната терапевтична беседа?

Емпатичната-терапевтична беседа е метод на психологическа помощ, при който специалистът използва емпатия, активна слушане и професионални техники, за да помогне на пациента да се почувства разбрана и подкрепена. Тази форма на терапия е особено полезна за хора, които се чувстват изолирани, неразбрани или затруднени да изразят своите емоции.

Основното предимство на този подход е, че той се основава на дълбокото разбиране на нуждите на пациента. Психологът не само слуша, но и се стреми да види света през очите на човека, с когото работи. Това помага за изграждането на доверие и откровеност, които са в основата на успешната терапия.

Ползи от емпатичната-терапевтична беседа

1. Подобряване на емоционалната стабилност

Емпатичната-терапевтична беседа помага на пациента да идентифицира и разбере своите емоции. Често хората се борят с чувства на тревожност, тъга или гняв, които не могат да обяснят. Терапевтът работи заедно с пациента, за да анализира тези емоции и да намери техния източник. Това осъзнаване често води до намаляване на емоционалната нестабилност и подобряване на общото настроение.

2. Повишаване на самооценката

Много пациенти търсят терапия, защото се чувстват неуверени или имат ниско самочувствие. Чрез емпатична-терапевтична беседа, те получават подкрепа и насърчение, които им помагат да преодолеят самокритиката и да изградят положителен образ за себе си. Психологът помага на пациента да види своите силни страни и да приеме своите недостатъци като част от човешката природа.

3. Справяне с травми и стрес

Емпатията играе ключова роля в процеса на възстановяване след травма. Пациентите, преживели трудни събития, често се чувстват сами в своята болка. Терапевтът, използвайки емпатия, може да предложи безопасно пространство, където пациентът може да изрази своите чувства и да намери утеха. Освен това, терапевтичните сесии помагат за намаляване на нивата на стрес, като предоставят стратегии за управление на напрежението и тревожността.

Как емпатията подобрява ефективността на терапията?

Емпатията е в основата на успешната терапия, тъй като тя позволява на психолога да изгради силна връзка с пациента. Когато човек се чувства разбрана и приета без осъждане, той е по-склонен да споделя своите мисли и чувства открито. Това не само улеснява процеса на диагностика, но и помага за по-бързото постигане на терапевтичните цели.

Освен това, емпатията насърчава активното участие на пациента в процеса на лечение. Когато пациентът усеща, че неговият опит и емоции са важни, той е по-мотивиран да работи върху себе си и да прави необходимите промени в живота си.

Емпатичната-терапевтична беседа е изключително ценен инструмент за подобряване на психическото здраве. Тя предоставя подкрепа, разбиране и насоки, които помагат на пациента да преодолее предизвикателствата и да постигне по-добро качество на живот. Емпатията, която е в основата на този подход, създава доверие и сигурност, които са ключови за успешната терапия. Ако се чувствате затруднени или имате нужда от помощ, консултацията с психолог може да бъде първата стъпка към по-добър живот.

Оглед на гласни връзки с оптика: прецизна диагностика на гласовите нарушения

Какво представлява огледът на гласните връзки? Огледът на гласни връзки, извършен с оптика, е съвременен диагностичен метод, използван в оториноларингологията (УНГ). Процедурата позволява детайлен анализ на състоянието на гласните връзки и ларинкса, като подпомага ранното откриване на различни заболявания и функционални нарушения.

Кога е необходимо изследването?

Прегледът с оптична апаратура се препоръчва при симптоми като:
✔️ Дрезгав глас (дисфония)
✔️ Загуба на глас (афония)
✔️ Усещане за „буца в гърлото“
✔️ Болка в гърлото
✔️ Хронична кашлица без ясна причина

Защо е важно ранното диагностициране?

Множество травматични, възпалителни, остри и хронични състояния могат да засегнат гласните връзки, включително:

• Ларингит – остър или хроничен;
• Полипи и възли на гласните връзки;
• Гласова умора и неврологични разстройства;
• Доброкачествени и злокачествени новообразувания.

При нужда от консултация с УНГ специалист разчитайте на екипа на МЦ „Еврохелт“ и Болница Европа!
☑️ Съвременни методи за диагностика и лечение на заболявания в областта на главата и шията.
☑️ Ранна профилактика и комплексно проследяване на пациенти от всички възрастови групи.

Не пренебрегвайте здравето на гласа си – потърсете специалист при първи симптоми! За повече информация и записване на час за консултация можете да се обадите на тел. 0888994776

Д-р Анастасия Коркова е специалист по УНГ болести. Осъществява диагностично-консултативни прегледи и лечение на заболявания на ушите, носа и гърлото. Професионалните ѝ интереси са в областта на отохирургията, ендоскопската хирургия на синусите, оперативното лечение при хъркане и сънна апнея, детската оториноларингология, микроларингохирургията.