7 април е Световен ден на здравето и професионален празник на всички, които работят в областта на хуманната медицина

В България от 1964 г. 7 април се отбелязва като Ден на здравния работник, а от 2006 г. този ден е признат като професионален празник на всички, работещи в системата на здравеопазването.Ден, в който отдаваме заслужено уважение и признание на всички, които посвещават живота си на грижата за човешкото здраве.

Днес 180 държави по света са членове на Световната здравна организация (СЗО) и работят съвместно с правителства, организации към ООН и неправителствени структури за справяне с основни здравни проблеми. България е една от страните, които участват в СЗО още от нейното основаване, като активно се включва в програми за подобряване на здравеопазването в България, за елиминиране на остри заразни болести, опазване на околната среда.

Всяка година мотото на Световния ден на здравето е различно, като се акцентира върху приоритетна тема, с която е ангажирана Световната здравна организация /СЗО/.

Мотото на Световния ден на здравето за 2026 година е „Заедно за здраве. Да застанем до науката“

На Световния ден на здравето през 2026 г. СЗО обединява и мобилизира света под мотото „Заедно за здраве. Застанете с науката“, отбелязвайки силата на научното сътрудничество за защита на здравето на хората, животните, растенията и планетата. Едногодишната кампания акцентира както върху научните постижения, така и върху многостранното сътрудничество, необходимо за превръщането на доказателствата в действия.

Нека Световният ден на здравето ни напомня, че всеки ден на усилия, грижа и знание има огромно значение.

На този ден обществото изразява признателност към труда на всички медицински специалисти и здравни работници, които ежедневно служат на каузата да опазят здравето и живота на хората. Също така, денят се използва като възможност за насочване на вниманието към глобалните и локалните здравни проблеми, които изискват общи усилия и ангажираност от страна на институции и граждани.

МБАЛ Европа и МЦ Еврохелт честитят празника на всички заети в здравната сфера и им пожелават здраве и професионални успехи!

Спортните травми представляват състояния на опорно-двигателния апарат, които възникват при физическа активност и спортно натоварване – както при професионални спортисти, така и при хора, които тренират за здраве. Те могат да варират от леки разтежения до сериозни травми на стави, връзки и костни структури. Най-често засегнати са коленете, глезените, раменете, лактите и гръбначният стълб. Макар част от тях да преминават бързо, неправилното лечение може да доведе до хронични проблеми и ограничена подвижност.

Оралната кухина не е изолирана структура, а част от горните аеро-дигестивни пътища. Тя е анатомично и функционално свързана с фаринкса и назофаринкса, откъдето се осъществява връзката с Евстахиевата тръба и средното ухо. Поради тази близост патологичните процеси в устата често могат да бъдат източник или утежняващ фактор за различни УНГ заболявания.

Шумовата експозиция е една от водещите причини за придобита сензоневрална загуба на слуха сред младите хора днес. С масовото навлизане на персоналните аудиоустройства проблемът придобива характер на тиха епидемия.

Консултацията с клиничен психолог преди раждането е естествена и изключително ценна част от цялостната пренатална грижа за бъдещите родители. Периодът на бременността носи със себе си силни очаквания, вътрешни промени и преосмисляне на идентичността. Превръщането на двойката в семейство, представите за раждането, срещата с новата роля на майка и баща, първите месеци с бебето у дома – всичко това активира богата палитра от емоции. Радостта, щастието и вълнението често съжителстват със страх, тревожност, несигурност и дълбока умора. Психологичната консултация в този период създава безопасно пространство, в което бъдещите родители могат да осъзнаят вътрешните си процеси, да назоват емоциите си и да изградят по-стабилна връзка със себе си и с партньора.

Кога е необходима процедурата и как помага при хронично запушен нос? Почти всеки човек е имал хрема. Обикновено тя преминава за няколко дни. Има обаче състояния, при които носът остава запушен постоянно или се отпушва само с капки, а нощем дишането става още по-трудно. В тези случаи проблемът рядко е „настинка“. Причината е трайно увеличаване на долните носни конхи – меки тъкани по страничните стени на носа, които нормално се свиват и разширяват, за да регулират въздушния поток. Когато са постоянно оточни, те механично блокират носното дишане, независимо дали има секрети или не. В продължение на години пациенти живеят с хронично запушен нос, приемайки го като „нормално състояние“. В много от тези случаи радиочестотната (RTC) електрокоагулация на носните конхи е ефективно и щадящо решение, което възстановява естественото носно дишане без операция и минимален възстановителен период.

Какво представлява скритата загуба на слуха?

В клиничната практика все по-често се срещат пациенти, които споделят следното оплакване:
„Чувам звуците, но не разбирам добре думите, особено когато около мен има шум.“

Особеното в тези случаи е, че стандартното аудиометрично изследване показва слух в норма, което често води до подценяване на проблема. Това състояние е известно в медицината като скрита загуба на слуха (hidden hearing loss / cochlear synaptopathy).

Каква е разликата между класическата и скритата загуба на слуха?

При класическата невросензорна загуба на слуха увреждането засяга ресничести клетки във вътрешното ухо, което води до повишени слухови прагове и ясно откриваем дефицит при аудиометрия.

При скритата загуба на слуха ресничести клетки могат да бъдат анатомично и функционално запазени, а слуховите прагове – нормални. Проблемът се локализира на друго ниво – в синаптичните връзки между вътрешните ресничести клетки и слуховия нерв.

Тези синапси имат ключова роля за прецизното предаване на звуковата информация към централната нервна система. При тяхното увреждане:

• звукът достига до вътрешното ухо;

• но нервният сигнал става непълен, „шумен“ и трудно обработваем от мозъка;

• резултатът е нарушено разбиране на речта, особено в сложна акустична среда.

Най-чести клинични симптоми

Пациентите със скрита загуба на слуха обикновено съобщават за:

• известни трудности при разговор в шумна среда (ресторанти, социални събития, офис);

• усещане за повишено напрежение и умора при слушане;

• чувство, че хората „говорят неясно“ или „мърморят“;

• главоболие или психическо изтощение след продължително общуване;

• противоречие между субективните оплаквания и „нормалния“ резултат от стандартната аудиометрия.

Основни причини за възникване

Най-често установените фактори, свързани със скритата загуба на слуха, включват:

• Излагане на шум – както остър акустичен травматизъм, така и хронично въздействие на умерено силен шум (слушалки, градска среда, индустриален шум);

• Процеси на стареене – дегенерация на нервните връзки при запазени слухови прагове;

• Неврологични фактори – заболявания, засягащи миелиновата обвивка или проводимостта на слуховия нерв.

Как се поставя диагнозата?

Скритата загуба на слуха не може да бъде установена чрез стандартна тонална аудиометрия. Затова диагностиката изисква разширен подход, който може да включва:

• речева аудиометрия в шум – оценка на разбирането на реч при контролирани акустични условия;

• слухови евокирани потенциали (ABR) – анализ на предаването на нервния импулс по слуховия път;

• електрокохлеография (ECochG) – оценка на електрофизиологичната активност във вътрешното ухо.

Съществува ли ефективно лечение?

Към настоящия момент не съществува етиологично лечение, което да възстановява увредените синапси, въпреки че в научната литература активно се изследват медикаменти и регенеративни подходи.

В клиничната практика се прилагат стратегии за подобряване на функционалното слухово възприятие, включително:

• слухови и когнитивни тренировки, насочени към по-добра обработка на речта;

• използване на съвременни слухови системи с интелигентна обработка на сигнала и потискане на фоновия шум;

• стриктна профилактика и защита от шум за предотвратяване на допълнително увреждане.

Ако изпитвате затруднения при разбирането на речта в ежедневни ситуации, не подценявайте проблема, дори когато стандартните изследвания показват слух в норма. Ранната диагностика и правилният подход могат значително да подобрят качеството на живот.

Д-р Лилия Иванова Георгиева е специалист УНГ болести в София с 15 години опит. Извършва консултативно-диагностични прегледи и оперативно лечение при заболявания на носа и гърлото, проблеми в слуха, ендоскопска хирургия на носа и синусите (FESS), оперативно лечение на сливици, оперативно лечение на хъркане и сънна апнея. Работи с деца и с възрастни пациенти.

Болница Европа и Медицински Център Еврохелт Ви пожелават весело посрещане на Коледните и Новогодишни празници! Плановият прием ще бъде възстановен на 05.01.2026г.

Бъдете здрави!