Консултацията с клиничен психолог преди раждането е естествена и изключително ценна част от цялостната пренатална грижа за бъдещите родители. Периодът на бременността носи със себе си силни очаквания, вътрешни промени и преосмисляне на идентичността. Превръщането на двойката в семейство, представите за раждането, срещата с новата роля на майка и баща, първите месеци с бебето у дома – всичко това активира богата палитра от емоции. Радостта, щастието и вълнението често съжителстват със страх, тревожност, несигурност и дълбока умора. Психологичната консултация в този период създава безопасно пространство, в което бъдещите родители могат да осъзнаят вътрешните си процеси, да назоват емоциите си и да изградят по-стабилна връзка със себе си и с партньора.

Радиочестотна (RTC) електрокоагулация на носни конхи

Кога е необходима процедурата и как помага при хронично запушен нос? Почти всеки човек е имал хрема. Обикновено тя преминава за няколко дни. Има обаче състояния, при които носът остава запушен постоянно или се отпушва само с капки, а нощем дишането става още по-трудно. В тези случаи проблемът рядко е „настинка“.

Причината е трайно увеличаване на долните носни конхи – меки тъкани по страничните стени на носа, които нормално се свиват и разширяват, за да регулират въздушния поток. Когато са постоянно оточни, те механично блокират носното дишане, независимо дали има секрети или не. В продължение на години пациенти живеят с хронично запушен нос, приемайки го като „нормално състояние“. В много от тези случаи радиочестотната (RTC) електрокоагулация на носните конхи е ефективно и щадящо решение, което възстановява естественото носно дишане без операция и минимален възстановителен период.

Кога запушеният нос вече не е „обикновена хрема“?

Острият ринит обикновено преминава за няколко дни. При много пациенти обаче запушването на носа е постоянно или периодично, влошава се нощем и не се повлиява трайно от капки и спрейове.

Най-честата причина в тези случаи е увеличение (хипертрофия) на долните носни конхи – структури от гъбесто съдово тяло, разположени по страничните носни стени. Тяхната физиологична роля е да затоплят, овлажняват и пречистват въздуха, но при хронично дразнене те остават трайно оточни и механично блокират въздушния поток.

Сред основните фактори са:

• сух и замърсен въздух

• алергени (полени, домашен прах)

• честа употреба на съдосвиващи капки

• хроничен, вазомоторен или медикаментозен ринит

Пациентите най-често се оплакват от:

• постоянно или нощно запушване на носа

• хъркане и нарушен сън

• намалено обоняние

• главоболие и умора

• чести инфекции на горните дихателни пътища

• зависимост от назални спрейове

Как пациентите най-често разпознават проблема?

Много хора години наред лекуват симптомите, без да знаят истинската причина. Най-често пациентите описват:

• „Едната или и двете ноздри са постоянно запушени“

• „Нощем не мога да дишам през носа и спя с отворена уста“

• „Събуждам се със сухота в устата и умора“

• „Капките ми помагат, но само за кратко“

• „Без спрей не мога да дишам“

• „Хъркам, а преди не беше така“

• „Често настивам или усещам тежест в главата“

Тези оплаквания много често сочат към хипертрофия на носните конхи, а не към инфекция или изкривена преграда.

Какво представлява радиочестотната електрокоагулация?

Радиочестотната (RTC) електрокоагулация е щадящ, минимално инвазивен метод, чрез който увеличените носни конхи се връщат постепенно към нормалния си обем.

Използва се радиочестотна енергия, която действа вътре в тъканта, без да уврежда повърхностната носна лигавица.

В резултат:

• отокът намалява

• въздушният поток се възстановява

• носът започва да функционира нормално

Процедурата не е операция в класическия смисъл и не променя анатомията на носа.

При кои състояния е подходяща радиочестотната (RTC) електрокоагулация на носните конхи?

Как протича процедурата ?

• извършва се амбулаторно

• прилага се локална анестезия с назален спрей

• не се правят разрези

• няма тампони

• процедурата трае няколко минути

• пациентът си тръгва веднага след това

Първоначално е възможно леко усещане за запушване, което постепенно намалява. Подобрението настъпва плавно, като пълният ефект се развива за 4–6 седмици.

Ако разпознавате себе си в описаните състояния, консултацията с УНГ специалист е първата стъпка към трайно решение, а не към временно облекчение.

Д-р Лилия Иванова Георгиева е специалист УНГ болести в София с 15 години опит. Извършва консултативно-диагностични прегледи и оперативно лечение при заболявания на носа и гърлото, проблеми в слуха, ендоскопска хирургия на носа и синусите (FESS), оперативно лечение на сливици, оперативно лечение на хъркане и сънна апнея. Работи с деца и с възрастни пациенти.

Какво представлява скритата загуба на слуха?

В клиничната практика все по-често се срещат пациенти, които споделят следното оплакване:
„Чувам звуците, но не разбирам добре думите, особено когато около мен има шум.“

Особеното в тези случаи е, че стандартното аудиометрично изследване показва слух в норма, което често води до подценяване на проблема. Това състояние е известно в медицината като скрита загуба на слуха (hidden hearing loss / cochlear synaptopathy).

Каква е разликата между класическата и скритата загуба на слуха?

При класическата невросензорна загуба на слуха увреждането засяга ресничести клетки във вътрешното ухо, което води до повишени слухови прагове и ясно откриваем дефицит при аудиометрия.

При скритата загуба на слуха ресничести клетки могат да бъдат анатомично и функционално запазени, а слуховите прагове – нормални. Проблемът се локализира на друго ниво – в синаптичните връзки между вътрешните ресничести клетки и слуховия нерв.

Тези синапси имат ключова роля за прецизното предаване на звуковата информация към централната нервна система. При тяхното увреждане:

• звукът достига до вътрешното ухо;

• но нервният сигнал става непълен, „шумен“ и трудно обработваем от мозъка;

• резултатът е нарушено разбиране на речта, особено в сложна акустична среда.

Най-чести клинични симптоми

Пациентите със скрита загуба на слуха обикновено съобщават за:

• известни трудности при разговор в шумна среда (ресторанти, социални събития, офис);

• усещане за повишено напрежение и умора при слушане;

• чувство, че хората „говорят неясно“ или „мърморят“;

• главоболие или психическо изтощение след продължително общуване;

• противоречие между субективните оплаквания и „нормалния“ резултат от стандартната аудиометрия.

Основни причини за възникване

Най-често установените фактори, свързани със скритата загуба на слуха, включват:

• Излагане на шум – както остър акустичен травматизъм, така и хронично въздействие на умерено силен шум (слушалки, градска среда, индустриален шум);

• Процеси на стареене – дегенерация на нервните връзки при запазени слухови прагове;

• Неврологични фактори – заболявания, засягащи миелиновата обвивка или проводимостта на слуховия нерв.

Как се поставя диагнозата?

Скритата загуба на слуха не може да бъде установена чрез стандартна тонална аудиометрия. Затова диагностиката изисква разширен подход, който може да включва:

• речева аудиометрия в шум – оценка на разбирането на реч при контролирани акустични условия;

• слухови евокирани потенциали (ABR) – анализ на предаването на нервния импулс по слуховия път;

• електрокохлеография (ECochG) – оценка на електрофизиологичната активност във вътрешното ухо.

Съществува ли ефективно лечение?

Към настоящия момент не съществува етиологично лечение, което да възстановява увредените синапси, въпреки че в научната литература активно се изследват медикаменти и регенеративни подходи.

В клиничната практика се прилагат стратегии за подобряване на функционалното слухово възприятие, включително:

• слухови и когнитивни тренировки, насочени към по-добра обработка на речта;

• използване на съвременни слухови системи с интелигентна обработка на сигнала и потискане на фоновия шум;

• стриктна профилактика и защита от шум за предотвратяване на допълнително увреждане.

Ако изпитвате затруднения при разбирането на речта в ежедневни ситуации, не подценявайте проблема, дори когато стандартните изследвания показват слух в норма. Ранната диагностика и правилният подход могат значително да подобрят качеството на живот.

Д-р Лилия Иванова Георгиева е специалист УНГ болести в София с 15 години опит. Извършва консултативно-диагностични прегледи и оперативно лечение при заболявания на носа и гърлото, проблеми в слуха, ендоскопска хирургия на носа и синусите (FESS), оперативно лечение на сливици, оперативно лечение на хъркане и сънна апнея. Работи с деца и с възрастни пациенти.

Болница Европа и Медицински Център Еврохелт Ви пожелават весело посрещане на Коледните и Новогодишни празници! Плановият прием ще бъде възстановен на 05.01.2026г.

Бъдете здрави!

Ендоскопският оглед на ларинкса е модерен, минимално инвазивен метод, който позволява прецизна оглед и диагностика на ларинкса и гласните връзки. Ларинксът е орган от дихателната система, който се намира в горната част на трахеята, благодарение на който човек възпроизвежда звук и осигурява отделянето на дихателната система от храносмилателната система, с което пречи на храната и слюнката да навлизат в дихателните пътища.. Изследването се извършва чрез гъвкав или твърд ендоскоп, снабден с оптична система и източник на светлина, който позволява детайлно наблюдение на анатомичните промени в реално време.

Как да разпознаем, приемем и преодолеем нуждата от съвършенство? На пръв поглед перфекционизмът изглежда като стремеж към високи стандарти и постижения. Но зад тази фасада често стои нещо по-дълбоко — страх. Страх от провал, страх от неодобрение, страх, че без безупречност няма стойност. В терапевтичната практика често виждам как перфекционизмът не е израз на желание за качество, а несъзнателен механизъм за контрол и защита. За много хора това е начин да оцелеят в среда, в която любовта и одобрението са били условни. Да бъдеш „перфектен“ се превръща в сигурност. А цената – изтощение, тревожност и постоянна вътрешна критика.

Възпалените сливици, познати още като тонзилит, представляват възпаление на двете небни сливици, разположени в задната част на гърлото. Това състояние е често срещано при деца и юноши, но може да засегне и възрастни. Симптомите обикновено включват силна болка в гърлото, затруднено преглъщане, температура и подути лимфни възли в областта на шията.