Как да се справим психически с поставена диагноза?

Научаването на тежка или хронична диагноза е едно от най-сериозните изпитания, през които човек може да премине. Този момент често е съпътстван от шок, страх, несигурност и дори усещане за загуба на контрол над собствения живот. Емоционалната реакция на подобна новина е напълно естествена и разбираема. Важно е обаче да знаете, че има начини да се справите с психологическия натиск и да намерите вътрешна сила, за да продължите напред.

Първите реакции след диагнозата

Шокът е първата емоция, която повечето хора изпитват след като чуят диагнозата си. Това състояние може да доведе до временна емоционална „изключеност“, сякаш умът отказва да приеме новата реалност. Това е защитен механизъм на психиката, който ни дава време да обработим информацията.

След първоначалния шок могат да се появят чувства като страх, гняв, тъга, вина или дори усещане за изолация. Може да се питате: „Защо на мен?“, „С какво заслужих това?“, „Ще се справя ли?“. Това са нормални мисли, които почти всеки човек с тежка диагноза преживява.

Как да приемете диагнозата?

Приемането на заболяването не означава примирение. То е процес, който включва осъзнаване на реалността и намиране на начини да се адаптирате към новата ситуация.

✔ Дайте си време – не насилвайте себе си да се справите веднага. Позволете си да преминете през всички емоции, без да се чувствате виновни.
✔ Разговаряйте с близки – споделянето на мислите и чувствата може да намали напрежението и да ви помогне да се почувствате по-спокойни.
✔ Информирайте се, но без да се претоварвате – научаването на повече за заболяването ви може да ви даде усещане за контрол, но избягвайте прекомерното четене на негативни истории в интернет.
✔ Потърсете подкрепа – дали от специалист, група за взаимопомощ или приятел, важно е да не сте сами в този процес.

Психологическите предизвикателства

След диагнозата може да се сблъскате с различни психологически предизвикателства.

1. Страхът и несигурността

Нормално е да се страхувате от неизвестното. Как ще протече заболяването? Ще се влоши ли състоянието ви? Как ще се отрази на близките ви? В тези моменти е важно да се фокусирате върху настоящето. Вместо да се тревожите за далечното бъдеще, концентрирайте се върху това, което можете да направите днес, за да се чувствате по-добре.

2. Депресия и усещане за загуба

Много хора изпитват дълбока тъга, усещайки, че животът, който са познавали досега, се е променил завинаги. Това може да доведе до депресия, загуба на мотивация и желание за социални контакти. Ако забележите, че сте потиснати за дълъг период, че губите интерес към любимите си занимания и се чувствате безнадеждни, потърсете помощ от психолог или психотерапевт.

3. Чувство за вина и срам

Някои хора започват да се чувстват виновни, че натоварват близките си или че не могат да изпълняват предишните си задължения. Важно е да си напомняте, че не сте виновни за болестта си. Приемете, че понякога ще се нуждаете от помощ и че вашите близки вероятно ще искат да ви подкрепят.

4. Изолация и самота

След диагнозата някои хора се затварят в себе си и избягват социални контакти. Това може да задълбочи чувството за самота и да влоши психичното ви състояние. Дори ако не ви се говори, опитайте се да поддържате връзка с близки и приятели.

Как да си помогнете?

Емоционалното справяне с диагнозата изисква време, но има няколко неща, които можете да направите, за да подпомогнете този процес.

✔ Говорете за болестта си – това ще помогне на близките ви да ви разберат по-добре.
✔ Бъдете активни – леки физически упражнения, разходки или йога могат да подобрят настроението ви.
✔ Създайте нови навици – адаптирайте ежедневието си към новата реалност, така че да ви бъде по-лесно.
✔ Открийте нови хобита – творческите занимания, музиката, рисуването или писането могат да бъдат добър начин за изразяване на емоциите.
✔ Потърсете подкрепа от специалист – ако чувствате, че не можете да се справите сами, не се колебайте да потърсите помощ.

Ролята на близките

Вашите близки също преминават през труден период и е важно да комуникирате с тях. Някои хора ще бъдат до вас от самото начало, докато други може да имат нужда от време, за да приемат ситуацията. Ако някой от тях изглежда дистанциран, това не означава, че не ви обича – просто всеки реагира по различен начин.

Децата също трябва да знаят какво се случва. Обяснете им с прости думи, без да ги плашите, защото те усещат промяната и могат да си направят собствени, често по-страшни изводи.

Как да запазите положителната си нагласа?

✅ Фокусирайте се върху това, което можете да контролирате – например хранене, движение, почивка.
✅ Практикувайте благодарност – обръщайте внимание на малките хубави моменти всеки ден.
✅ Смейте се – чувството за хумор може да ви помогне да преодолеете стреса.
✅ Обръщайте се към хора, които ви вдъхновяват – книги, истории на хора, които са се справили, могат да ви дадат надежда.
✅ Живейте в настоящето – бъдещето е несигурно за всеки, здрав или болен. Опитайте се да цените момента.

Как да различим обикновена бенка (меланоцитен невус), диспластичен невус и меланом?

Характеристиките, по които се преценява какъв е видът на една бенка са размер, форма, релеф, структура и цвят.

🔸 Обикновената бенка или меланоцитен невус представлява образувания на кожата, появяващо се вследствие на струпване на пигментни клетки. Възрастните обикновено имат между 10 и 40 обикновени бенки по тялото. Този вид невус има следните особености:

✔ размер около 5 мм
✔ кръгла или овална форма
✔ гладка повърхност
✔ ясно изразени граници
✔ един цвят – розов, светло или тъмно кафяв

Тези бенки рядко могат да се развият в ракови, но въпреки това ако забележите някаква промяна в тях, задължително се консултирайте с опитен специалист.

Диспластичният невус или атипичната бенка е по-рядко срещата от обикновената, но е възможност хората, които имат повече обикновени бенки да имат и няколко атипични.

За разлика от меланоцитния невус диспластичният има следните характеристики:

✔ по-голям размер – над 5 мм
✔ неравномерни граници, неправилна форма
✔ плоска, но може да има неравности в някои части

Атипичните бенки също рядко се превръщат в ракови, но колкото по-голям е броят им, толкова по-голям е рискът от развитие на раково заболяване. Те трябва да се следят по-внимателно от обикновените и при най-малка промяна, да се проведе консултация с дерматолог. Препоръчително е посещението на профилактични прегледи с честота, определена от лекаря и избягване излагането на слънчеви лъчи.

Меланомът е вид рак на кожата, който започва в пигментните клетки на кожата. Неговите признаци са следните:

✔ А (Asymmetry) асиметричност на бенката
✔ B (Borders) размита граница между образуванието и нормалната кожа
✔ C (Colour) наличие на няколко цвята
✔ D (Diameter) размер над 6 мм
✔ E (Elevation) надигане на образуванието

✅ Не забавяйте грижата за кожата си, защото профилактиката е най-доброто лечение!

Потърсете ни за превантивна грижа и запазване на час за консултация при кожен специалист.

Какво представляват хемороидите и кои хора са най-засегнати?

Хемороидите са разширени вени в областта на ануса и ректума, които могат да причинят дискомфорт, болка, сърбеж и кървене. Те се разделят на вътрешни и външни, като вътрешните хемороиди се намират във вътрешността на ректума, докато външните са разположени около ануса.

Кои хора са най-засегнати от хемороиди?

Хемороидите са изключително разпространен проблем, който засяга както мъже, така и жени, но има определени фактори, които увеличават риска от появата им:

• Хора с хроничен запек или диария – напрежението при изхождане повишава налягането в хемороидалните вени.
• Бременни жени – повишеното коремно налягане и хормоналните промени водят до разширяване на вените в ректалната област.
• Хора с наднормено тегло – излишното тегло натоварва венозната система.
• Лица, водещи заседнал начин на живот – продължителното седене намалява циркулацията в ректалната област.
• Тежкоатлети и хора, извършващи тежка физическа работа – интензивното натоварване повишава вътрекоремното налягане.

Какво представлява методът Лонго?

Хемороидектомията по метода Лонго е революционна техника, при която кръвоснабдяването на хемороидите се прекъсва с помощта на специален апарат – хемороидален съшивател. Този иновативен подход значително намалява болката, периода на възстановяване и риска от усложнения.

Предимства на метода Лонго

Методът Лонго има множество предимства пред класическите хирургични техники за премахване на хемороиди:

• Оперативното време е само 15-20 минути.
• Минимална болка и дискомфорт след процедурата.
• Кратък болничен престой – обикновено 1-2 дни.
• Бързо възстановяване – до 10-14 дни.
• Нисък риск от рецидиви – само 5-8%.
• Отлични естетически резултати.

Как протича процедурата?

Методът Лонго се извършва с специален циркулярен ушивател, който:

1. Изрязва част от ректалната мукоза.
2. Съединява тъканите, прекъсвайки кръвоснабдяването към хемороидите.
3. Предизвиква естествено свиване и намаляване на хемороидалните възли.

Тъй като процедурата не засяга кожата на аналния отвор, пациентите изпитват значително по-малко болка в сравнение с традиционните хирургични техники.

Кога е препоръчителен методът Лонго?

Методът Лонго е най-подходящ при:

• Хемороиди III и IV стадий.
• Ректален пролапс.
• Съчетаваща се хронична анална фисура с хемороиди.

Противопоказания за метода Лонго

Методът не се препоръчва при:

• Анална стеноза.
• Болест на Крон.
• Перианални абсцеси и фистули.

В МБАЛ Европа предлагаме модерни и достъпни решения за всеки пациент. Методът Лонго е съвременен и ефективен начин за лечение на хемороиди, който предлага по-безболезнено възстановяване, кратък престой в болница и нисък риск от усложнения. Пациентите, които търсят безкръвна и модерна алтернатива на класическата хирургия, могат да се възползват от този иновативен метод.

Микроларингохирургия

Микроларингохирургията е високоспециализирана хирургична интервенция, която се извършва при някои заболявания на гръкляна (ларинкса) под обща интубационна анестезия, с микроскопски контрол и ендоскопски инструментариум. Достъпът до ларинкса е през устата, т.е. не се извършват външни разрези. Тази минимално инвазивна техника се използва за прецизно отстраняване на различни туморни образувания на гръкляна, осигурявайки бързо възстановяване и минимален риск за пациента.

Чрез този метод могат да бъдат премахнати както доброкачествени образувания на ларинкса, така и малки злокачествени образувания на гласните връзки в начален стадий. Микроларингохирургията значително подобрява прогнозата и позволява подобряване на гласовите качества, а в някои случаи и пълно възстановяване на гласовите функции.

Какво представлява карциномът на ларинкса?

Карциномът на ларинкса е сериозно злокачествено образувание, засягащо структурите на ларинкса. То е по-често срещано при хора, изложени на дразнещи химични и физични агенти и хронични възпаления на горните дихателни пътища. Тютюнопушенето и консумацията на алкохол значително увеличават риска от развитието му.

При това заболяване нормални клетки от ларингеалната лигавица се израждат в туморни клетки, които се делят неконтролируемо. Ранното откриване и навременното лечение, включително с методи като микроларингохирургията, значително подобряват прогнозата и намаляват риска от усложнения.

Предимства на микроларингохирургията

• Минимално инвазивен метод с прецизно отстраняване на туморните образувания
• Кратък възстановителен период и минимален дискомфорт за пациента
• Висока ефективност при лечение на начални стадии на злокачествени тумори
• Възстановяване на гласа и подобряване на качеството на живот

Ако търсите съвременно и ефективно лечение при заболявания на ларинкса, микроларингохирургията е доказан метод, който осигурява оптимални резултати и минимален риск. Консултирайте се със специалистите в Болница Европа за диагностика и персонализирано лечение.

Не пренебрегвайте здравето си – потърсете специалист при първи симптоми! За повече информация и записване на час за консултация можете да се обадите на тел. 0888994776

Д-р Анастасия Коркова е специалист по УНГ болести. Осъществява диагностично-консултативни прегледи и лечение на заболявания на ушите, носа и гърлото. Професионалните ѝ интереси са в областта на отохирургията, ендоскопската хирургия на синусите, оперативното лечение при хъркане и сънна апнея, детската оториноларингология, микроларингохирургията.

Емпатична терапевтична беседа: ползи и значение

Емпатичната терапевтична беседа с психолог е уникален и изключително ефективен метод за работа с емоционални и психологически предизвикателства. Тя съчетава професионална подкрепа и дълбоко съчувствие, за да предостави на нуждаещия се безопасна и уважителна среда за споделяне.

Емпатичната-терапевтична беседа с психолог представлява мощен инструмент за подобряване на емоционалното и психическо здраве. В този процес пациентът получава подкрепа, разбиране и насоки в безопасна и конфиденциална среда. Целта на терапията е да помогне на човека да идентифицира своите емоции, да се справи с предизвикателствата и да постигне по-добро самопознание.

Какво представлява емпатичната терапевтична беседа?

Емпатичната-терапевтична беседа е метод на психологическа помощ, при който специалистът използва емпатия, активна слушане и професионални техники, за да помогне на пациента да се почувства разбрана и подкрепена. Тази форма на терапия е особено полезна за хора, които се чувстват изолирани, неразбрани или затруднени да изразят своите емоции.

Основното предимство на този подход е, че той се основава на дълбокото разбиране на нуждите на пациента. Психологът не само слуша, но и се стреми да види света през очите на човека, с когото работи. Това помага за изграждането на доверие и откровеност, които са в основата на успешната терапия.

Ползи от емпатичната-терапевтична беседа

1. Подобряване на емоционалната стабилност

Емпатичната-терапевтична беседа помага на пациента да идентифицира и разбере своите емоции. Често хората се борят с чувства на тревожност, тъга или гняв, които не могат да обяснят. Терапевтът работи заедно с пациента, за да анализира тези емоции и да намери техния източник. Това осъзнаване често води до намаляване на емоционалната нестабилност и подобряване на общото настроение.

2. Повишаване на самооценката

Много пациенти търсят терапия, защото се чувстват неуверени или имат ниско самочувствие. Чрез емпатична-терапевтична беседа, те получават подкрепа и насърчение, които им помагат да преодолеят самокритиката и да изградят положителен образ за себе си. Психологът помага на пациента да види своите силни страни и да приеме своите недостатъци като част от човешката природа.

3. Справяне с травми и стрес

Емпатията играе ключова роля в процеса на възстановяване след травма. Пациентите, преживели трудни събития, често се чувстват сами в своята болка. Терапевтът, използвайки емпатия, може да предложи безопасно пространство, където пациентът може да изрази своите чувства и да намери утеха. Освен това, терапевтичните сесии помагат за намаляване на нивата на стрес, като предоставят стратегии за управление на напрежението и тревожността.

Как емпатията подобрява ефективността на терапията?

Емпатията е в основата на успешната терапия, тъй като тя позволява на психолога да изгради силна връзка с пациента. Когато човек се чувства разбрана и приета без осъждане, той е по-склонен да споделя своите мисли и чувства открито. Това не само улеснява процеса на диагностика, но и помага за по-бързото постигане на терапевтичните цели.

Освен това, емпатията насърчава активното участие на пациента в процеса на лечение. Когато пациентът усеща, че неговият опит и емоции са важни, той е по-мотивиран да работи върху себе си и да прави необходимите промени в живота си.

Емпатичната-терапевтична беседа е изключително ценен инструмент за подобряване на психическото здраве. Тя предоставя подкрепа, разбиране и насоки, които помагат на пациента да преодолее предизвикателствата и да постигне по-добро качество на живот. Емпатията, която е в основата на този подход, създава доверие и сигурност, които са ключови за успешната терапия. Ако се чувствате затруднени или имате нужда от помощ, консултацията с психолог може да бъде първата стъпка към по-добър живот.

Оглед на гласни връзки с оптика: прецизна диагностика на гласовите нарушения

Какво представлява огледът на гласните връзки? Огледът на гласни връзки, извършен с оптика, е съвременен диагностичен метод, използван в оториноларингологията (УНГ). Процедурата позволява детайлен анализ на състоянието на гласните връзки и ларинкса, като подпомага ранното откриване на различни заболявания и функционални нарушения.

Кога е необходимо изследването?

Прегледът с оптична апаратура се препоръчва при симптоми като:
✔️ Дрезгав глас (дисфония)
✔️ Загуба на глас (афония)
✔️ Усещане за „буца в гърлото“
✔️ Болка в гърлото
✔️ Хронична кашлица без ясна причина

Защо е важно ранното диагностициране?

Множество травматични, възпалителни, остри и хронични състояния могат да засегнат гласните връзки, включително:

• Ларингит – остър или хроничен;
• Полипи и възли на гласните връзки;
• Гласова умора и неврологични разстройства;
• Доброкачествени и злокачествени новообразувания.

При нужда от консултация с УНГ специалист разчитайте на екипа на МЦ „Еврохелт“ и Болница Европа!
☑️ Съвременни методи за диагностика и лечение на заболявания в областта на главата и шията.
☑️ Ранна профилактика и комплексно проследяване на пациенти от всички възрастови групи.

Не пренебрегвайте здравето на гласа си – потърсете специалист при първи симптоми! За повече информация и записване на час за консултация можете да се обадите на тел. 0888994776

Д-р Анастасия Коркова е специалист по УНГ болести. Осъществява диагностично-консултативни прегледи и лечение на заболявания на ушите, носа и гърлото. Професионалните ѝ интереси са в областта на отохирургията, ендоскопската хирургия на синусите, оперативното лечение при хъркане и сънна апнея, детската оториноларингология, микроларингохирургията.

Генерализирана тревожност – какво е важно да знаете?

Тревожност – това е емоционално състояние, което може да засегне всеки от нас в даден момент. Тя се проявява като чувство на страх, напрежение и безпокойство, често без конкретна причина. Макар тревожността да е нормална реакция на стресови ситуации, когато тя стане прекомерна и започне да пречи на ежедневния ни живот говорим за генерализирана тревожност и е важно да потърсим помощ от психолог.

Какво е тревожност и как ни влияе?

Тревожността е индивидуална психологическа характеристика, която се проявява с усещане за напрежение и постоянна загриженост дори в безобидни ситуации.

• Адаптивна тревожност: Това е нормална реакция, която ни помага да се справяме с трудности и предизвикателства.
• Неадаптивна тревожност: Прекомерно фокусиране върху негативни сценарии, което води до блокиране на способността ни да взимаме рационални решения.

Основни разлики между тревожност и стрес

• Тревожност: Предупредителна реакция, активираща инстинкта за самосъхранение. Например, усещате тревога, когато проверявате автомобила преди дълго пътуване.
• Стрес: Физическа и психическа реакция на напрежение, която може да бъде полезна за мотивация, но в излишък води до умора и прегаряне.

Причини за тревожност и стрес

✔ Генетична предразположеност. Хора с фамилна история на тревожни разстройства са по-податливи на такива състояния.

✔Здравословни проблеми. Хронични заболявания, хормонални промени или други физически състояния могат да предизвикат тревожност.

✔Травматични събития. Загуба, катастрофа или насилие често водят до емоционален стрес.

✔Хроничен стрес. Постоянният натиск в работата или личния живот може да отключи тревожни разстройства.

✔Личностни черти. Хора с ниско самочувствие или перфекционизъм са по-предразположени към тревожност.

Паник атаки: Физически симптоми и разлики с тревожността

Паник атаките и тревожността са често срещани състояния, които могат да засегнат хората в различни моменти от живота им. Въпреки че споделят някои общи черти, те имат различни прояви и симптоми. Разбирането на физическите признаци и основните разлики между тях е ключово за правилното управление на тези състояния.

Физически симптоми на паник атака

Паник атаката е внезапен епизод на интензивен страх или дискомфорт, който достига своя връх за няколко минути. Тя може да възникне без видима причина или като реакция на конкретен стресов фактор. Паник атаките често са придружени от физически симптоми, които могат да бъдат объркани с тези на сърдечен удар или друго сериозно медицинско състояние.

• Учестено сърцебиене (палпитации): Усещане за сърцебиене, което е силно и бързо.
• Задух: Чувство, че не можете да си поемете въздух или усещане за задушаване.
• Потене: Обилно изпотяване, дори когато средата не е гореща.
• Треперене или трептения: Неволно треперене на тялото.
• Световъртеж и замаяност: Усещане за нестабилност или дезориентация.
• Болка в гърдите: Често се бърка със симптом на сърдечен удар.
• Гадене: Може да бъде придружено от стомашен дискомфорт.
• Изтръпване: Чувство на изтръпване или мравучкане по крайниците.
• Чувство за нереалност (дереализация): Усещане, че светът около вас не е реален.

Физически симптоми на тревожност

Тревожността е постоянно усещане за страх, безпокойство или напрежение. Обикновено е свързана със ситуации или събития, които човек възприема като заплашителни. За разлика от паник атаките, тревожността се развива постепенно и може да продължи дни, седмици или месеци.

• Мускулно напрежение: Постоянно напрежение в мускулите, особено в областта на врата и раменете.
• Хронична умора: Чувство на изтощение, дори след почивка.
• Нарушения на съня: Трудности със заспиването или чести събуждания през нощта.
• Главоболие: Постоянно или повтарящо се главоболие.
• Стомашни проблеми: Болки в стомаха, подуване или диария.
• Постоянно напрежение: Усещане, че сте на ръба или в постоянна готовност за действие.

Защо възниква патологичната тревожност?

• Физиологични фактори: Генетична предразположеност, липса на витамини и минерали (B12, магнезий, желязо), заболявания на щитовидната жлеза или прекомерна употреба на кофеин и психоактивни вещества.
• Когнитивни изкривявания: Негативни мисли и неправилни вярвания, които не отразяват реалността.
• Перфекционизъм: Постоянен стремеж към съвършенство, който води до усещане за неуспех.
• Липса на физическа активност: Недостатъчно движение, което да подпомогне освобождаването от напрежението.
• Необработени травми: Минали негативни преживявания, които продължават да оказват влияние.

Какви са последствията от тревожността?

Ако не се обърне внимание на тревожността, тя може да доведе до:

• Развитие на тревожни разстройства: Паническо разстройство, генерализирана тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство или фобии.
• Социални проблеми: Трудности в общуването, избягване на обществени места и намалена продуктивност.
• Депресия: Дългосрочните високи нива на тревожност често водят до депресивни състояния.

Как да се справим с тревожността и стреса?

Краткосрочни стратегии

• Дихателни упражнения: Забавят сърдечния ритъм и успокояват нервната система.
• Физическа активност: Увеличава нивата на ендорфини, намаляващи стреса.
• Осъзнатост и медитация: Фокусират ума върху настоящето и намаляват тревожността.

Дългосрочни мерки

1. Здравословен режим на сън: Осигурете си 7–9 часа сън на денонощие.
2. Ограничаване на стимуланти: Избягвайте прекомерната употреба на кафе и алкохол.
3. Социална подкрепа: Разговорите с близки помагат за емоционалното равновесие.

Кога да потърсите помощ от психолог?

Свържете се със специалист, в случай:

• Постоянно се чувствате тревожни, напрегнати или безпокойни.
• Имате панически атаки, натрапчиви мисли или фобии.
• Изпитвате емоционално изтощение и загуба на мотивация.
• Животът ви изглежда безсмислен или изпълнен с вътрешна празнота.

Тревожността и стресът са неизбежна част от живота, но с правилните техники и подкрепа могат да бъдат управлявани. Ако изпитвате хронични симптоми, не отлагайте консултацията със специалист. Това е първата крачка към пълноценен и балансиран живот.

Свържете се с мен – Наталия Симеонова д.м!

С моята помощ и опит в психотерапията, можете да възстановите вътрешния си баланс, да преодолеете тревожността и да върнете радостта в живота си.

Какво е вентрална херния?

Вентралната херния се появява в зоната на коремната стена, често на мястото на белег от предходна операция. Ослабените мускули и тъкани водят до образуване на дефекти, през които коремното съдържимо излиза, формирайки херниален сак.

Ако съдържимото на сака се заклещи, се развива състояние, наречено „заклещване“, което може да причини сериозни усложнения и да изисква спешна хирургическа намеса.

Симптоми на вентрална херния

• Подутина в областта на корема – обикновено забележима под кожата.
• Дискомфорт или болка, която се усилва при физическа активност, кашляне, вдигане на тежко или продължително стоене.
• При заклещване може да се появят гадене, повръщане и зачервяване на кожата над хернията, което изисква спешна медицинска помощ.

Видове вентрална херния

Вентралните хернии са често срещано състояние, което се проявява като дефект в коремната стена. Най-често срещаните видове са пъпна, епигастрална и постоперативна херния.

Пъпна Херния

Пъпната херния представлява първична херния, която възниква по срединната линия в областта на пъпната връв. В началните стадии мастната тъкан преминава през дефекта, а с времето могат да се включат и органи от коремната кухина.

Основните симптоми включват:

• Малка, мека подутина в областта на пъпа.
• Постепенно увеличение на размера на хернията.

Тази херния е три пъти по-честа при жените. Лечението е оперативно и е насочено към трайно коригиране на дефекта.

Епигастрална Херния

Епигастралната херния също е първична херния и се локализира между гръдната кост и пъпа. Тя обикновено е:

• С малък размер.
• Единична.
• По-често срещана при мъжете.

Симптомите включват дискомфорт и подуване в горната част на корема.

Постоперативна Херния

Постоперативната херния се появява в областта на предишна хирургическа интервенция. Статистически:

• 13% от пациентите с голям коремен разрез развиват херния.
• 5% от пациентите с лапароскопски операции също са засегнати.

Рисковите фактори включват неправилно зарастване на раната, наднормено тегло и хронични заболявания.

Причини за вентрална херния

• Предишни хирургически интервенции.
• Прекомерни физически усилия.
• Възрастови промени, травми или инфекция на раната.
• Затруднения в дефекацията или хронична кашлица.

Оперативно лечение на вентрални хернии

Лечението на вентралните хернии зависи от размера на дефекта, здравословното състояние на пациента и нивото на физическо натоварване. Ето основните подходи:

Малки Хернии

При дефекти с размери до 1-2 см е подходяща конвенционална реконструкция с директен шев. Това се извършва чрез малък разрез около пъпа и затваряне на хернията с няколко шева.

Средни Дефекти

При дефекти около 2 см и наличие на рискови фактори като наднормено тегло или интензивна физическа активност се използва синтетично платно, което осигурява по-голяма стабилност.

Големи Хернии

При големи дефекти се препоръчва имплантиране на синтетично платно, което може да бъде извършено чрез:

• Конвенционални методи.
• Минимално инвазивни техники.
• Лапароскопски („безкръвни“) операции.

Лапароскопска операция на вентрална херния

Лапароскопската операция на вентрална херния е предпочитан метод за лечение, който осигурява минимална травма и бързо възстановяване. В този текст ще разгледаме какво представлява вентралната херния, причините за нейната поява, предимствата на лапароскопския достъп и какво да очаквате преди и след процедурата.

Предимства на лапароскопската операция на вентрална херния

Лапароскопията е минимално инвазивен метод, който предлага редица предимства:

1. По-малка следоперативна болка – благодарение на минималните разрези.
2. По-кратък болничен престой – пациентите обикновено се изписват в рамките на 24 часа.
3. Бързо възстановяване – възможност за връщане към ежедневните дейности в кратък срок.
4. Малки белези – естетически предимства спрямо отворените операции.

Подходящи ли сте за лапароскопска операция?

Само след подробен преглед хирургът може да прецени дали лапароскопският метод е подходящ. В някои случаи, като наличие на предишни големи операции или трудно достъпни хернии, може да се препоръча отворена хирургия.

Как протича лапароскопската операция?

При лапароскопския метод се правят няколко малки разреза, през които се въвеждат камера и хирургически инструменти. Херниалният сак се освобождава, а дефектът се затваря с платно, фиксирано с шевове или специални такове. Процедурата се извършва под обща анестезия и обикновено трае около 1-2 часа.

Какво да очаквате след операцията?

• Ранно раздвижване – насърчава се внимателно движение още в първите дни.
• Минимален дискомфорт – облекчава се с предписани обезболяващи.
• Бързо възстановяване – повечето пациенти се връщат към нормална активност в рамките на седмици.

Лапароскопската операция на вентрална херния е безопасен и ефективен метод за лечение, който предлага бързо възстановяване и дълготрайни резултати. Не отлагайте консултацията с хирург – ранната диагностика и лечение са ключови за успеха на процедурата.

Навременното диагностициране и лечение на вентралните хернии са от ключово значение за предотвратяване на усложнения. Независимо дали става дума за пъпна, епигастрална или постоперативна херния, консултацията с опитен хирург е първата стъпка към успешно възстановяване.

Врастнал нокът: причини, симптоми и лечение

Какво представлява врастналият нокът? Врастнал нокът, известен също като Unguis incarnatus, е често срещано състояние, което се появява, когато кожата отстрани на нокътя на палеца на крака започне да расте над нокътя, или когато нокътят враства в кожата.

Какви са причините за врастването на ноктите?

• Прекалено големи нокти или наследствено предразположение към врастване на ноктите.
• Неправилно изрязване на ноктите, което води до тяхното врастване в кожата.
• Механичен натиск от неудобни или тесни обувки.
• Травми на палеца, които могат да причинят впиване на нокътя в кожата.
• Гъбични инфекции, които променят структурата на нокътя и го правят податлив на врастване.
• Хора с медицински състояния като артрит, при които формата на нокътя има тенденция да се извива.

Какви са симптомите?

Симптомите на врастнал нокът включват:

• Зачервяване и болезненост в областта на врастналия нокът.
• Подуване и отделяне на гной при натиск, което е признак за инфекция.
• При липса на лечение – възможно развитие на тежка инфекция, засягаща целия пръст или дори ходилото.

Какво е лечението?

Не се препоръчва самолечение, тъй като това може да доведе до задълбочаване на оплакванията и развитие на тежка инфекция. Най-често се препоръчва оперативно отстраняване на част от болния нокът с местна упойка.

Правилното подрязване на ноктите е превенция срещу тяхното врастване. Оставянето на предните връхчета на нокътната плочка видими не им позволява да се врязат в кожата. Използвайте безопасна нокторезачка, изрязвайте нокътя дълбоко, така предпазвате нокътя да расте навътре в кожата.

Вашето здраве е приоритет

Ако страдате от врастнал нокът, не отлагайте лечението, защото това може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Погрижете се за себе си с професионално лечение, което ще ви освободи от болката.
✅ 🏥 Ако имате подобен проблем, може да се обърнете към екипа ни, за да го решите навреме и да ходите по-скоро спокойни и без болка.
За повече информация и записване на час за консултация можете да се обадите на тел. 0888994776

Драги пациенти,

МБАЛ Европа и Mедицински център Eврохелт ще използват дните около Коледните и Новогодишните празници за извършване на планова профилактика и наложителни ремонтни дейности. Плановият прием ще бъде възстановен на 06.01.2025г. в МБАЛ Европа и на 02.01.2025г. в МЦ Еврохелт.

Пожелаваме ви светли празници. Бъдете здрави!