Какво представлява скритата загуба на слуха?

В клиничната практика все по-често се срещат пациенти, които споделят следното оплакване:
„Чувам звуците, но не разбирам добре думите, особено когато около мен има шум.“

Особеното в тези случаи е, че стандартното аудиометрично изследване показва слух в норма, което често води до подценяване на проблема. Това състояние е известно в медицината като скрита загуба на слуха (hidden hearing loss / cochlear synaptopathy).

Каква е разликата между класическата и скритата загуба на слуха?

При класическата невросензорна загуба на слуха увреждането засяга ресничести клетки във вътрешното ухо, което води до повишени слухови прагове и ясно откриваем дефицит при аудиометрия.

При скритата загуба на слуха ресничести клетки могат да бъдат анатомично и функционално запазени, а слуховите прагове – нормални. Проблемът се локализира на друго ниво – в синаптичните връзки между вътрешните ресничести клетки и слуховия нерв.

Тези синапси имат ключова роля за прецизното предаване на звуковата информация към централната нервна система. При тяхното увреждане:

• звукът достига до вътрешното ухо;

• но нервният сигнал става непълен, „шумен“ и трудно обработваем от мозъка;

• резултатът е нарушено разбиране на речта, особено в сложна акустична среда.

Най-чести клинични симптоми

Пациентите със скрита загуба на слуха обикновено съобщават за:

• известни трудности при разговор в шумна среда (ресторанти, социални събития, офис);

• усещане за повишено напрежение и умора при слушане;

• чувство, че хората „говорят неясно“ или „мърморят“;

• главоболие или психическо изтощение след продължително общуване;

• противоречие между субективните оплаквания и „нормалния“ резултат от стандартната аудиометрия.

Основни причини за възникване

Най-често установените фактори, свързани със скритата загуба на слуха, включват:

• Излагане на шум – както остър акустичен травматизъм, така и хронично въздействие на умерено силен шум (слушалки, градска среда, индустриален шум);

• Процеси на стареене – дегенерация на нервните връзки при запазени слухови прагове;

• Неврологични фактори – заболявания, засягащи миелиновата обвивка или проводимостта на слуховия нерв.

Как се поставя диагнозата?

Скритата загуба на слуха не може да бъде установена чрез стандартна тонална аудиометрия. Затова диагностиката изисква разширен подход, който може да включва:

• речева аудиометрия в шум – оценка на разбирането на реч при контролирани акустични условия;

• слухови евокирани потенциали (ABR) – анализ на предаването на нервния импулс по слуховия път;

• електрокохлеография (ECochG) – оценка на електрофизиологичната активност във вътрешното ухо.

Съществува ли ефективно лечение?

Към настоящия момент не съществува етиологично лечение, което да възстановява увредените синапси, въпреки че в научната литература активно се изследват медикаменти и регенеративни подходи.

В клиничната практика се прилагат стратегии за подобряване на функционалното слухово възприятие, включително:

• слухови и когнитивни тренировки, насочени към по-добра обработка на речта;

• използване на съвременни слухови системи с интелигентна обработка на сигнала и потискане на фоновия шум;

• стриктна профилактика и защита от шум за предотвратяване на допълнително увреждане.

Ако изпитвате затруднения при разбирането на речта в ежедневни ситуации, не подценявайте проблема, дори когато стандартните изследвания показват слух в норма. Ранната диагностика и правилният подход могат значително да подобрят качеството на живот.

 

Д-р Лилия Иванова Георгиева е специалист УНГ болести в София с 15 години опит. Извършва консултативно-диагностични прегледи и оперативно лечение при заболявания на носа и гърлото, проблеми в слуха, ендоскопска хирургия на носа и синусите (FESS), оперативно лечение на сливици, оперативно лечение на хъркане и сънна апнея. Работи с деца и с възрастни пациенти.